развървело

Речник на българския език

1. развървело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървело е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развървело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развървело е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).