развълнувал съм

Речник на българския език

1. развълнувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развълнувал съм е производна форма на развълнувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развълнувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развълнувал съм е производна форма на развълнувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. развълнувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развълнувал съм е производна форма на развълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).