развълнувал

Речник на българския език

1. развълнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развълнувал е производна форма на развълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развълнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развълнувал е производна форма на развълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развълнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

развълнувал е производна форма на развълнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развълнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развълнувал е производна форма на развълнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).