развъдило

Речник на българския език

1. развъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъдило е производна форма на развъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

развъдило е производна форма на развъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).