развъдил

Речник на българския език

1. развъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъдил е производна форма на развъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

развъдил е производна форма на развъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).