развъдел

Речник на българския език

1. развъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъдел е производна форма на развъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развъдел е производна форма на развъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).