развреждал

Речник на българския език

1. развреждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развреждал е производна форма на развреждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развреждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развреждал е производна форма на развреждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развреждал — мин. деят. св. прич. м. р.

развреждал е производна форма на развреждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развреждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развреждал е производна форма на развреждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).