развращавал

Речник на българския език

1. развращавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развращавал е производна форма на развращавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развращавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развращавал е производна форма на развращавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развращавал — мин. деят. св. прич. м. р.

развращавал е производна форма на развращавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развращавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развращавал е производна форма на развращавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).