развратничил съм

Речник на българския език

1. развратничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развратничил съм е производна форма на развратнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развратничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развратничил съм е производна форма на развратнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).