развратил съм

Речник на българския език

1. развратил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развратил съм е производна форма на развратя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развратил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развратил съм е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).