развратил си

Речник на българския език

1. развратил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развратил си е производна форма на развратя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развратил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развратил си е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).