развратил е

Речник на българския език

1. развратил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развратил е е производна форма на развратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развратил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развратил е е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).