развратило

Речник на българския език

1. развратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развратило е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

развратило е производна форма на развратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).