развратил

Речник на българския език

1. развратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развратил е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развратил — мин. деят. св. прич. м. р.

развратил е производна форма на развратя (мин. деят. св. прич. м. р.).