развратели

Речник на българския език

1. развратели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развратели е производна форма на развратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развратели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развратели е производна форма на развратя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).