развлачало

Речник на българския език

1. развлачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развлачало е производна форма на развлачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развлачало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развлачало е производна форма на развлачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развлачало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развлачало е производна форма на развлачам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развлачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развлачало е производна форма на развлачам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).