развлачал

Речник на българския език

1. развлачал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развлачал е производна форма на развлачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развлачал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развлачал е производна форма на развлачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развлачал — мин. деят. св. прич. м. р.

развлачал е производна форма на развлачам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развлачал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развлачал е производна форма на развлачам (мин. деят. несв. прич. м. р.).