развенчала

Речник на българския език

1. развенчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развенчала е производна форма на развенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развенчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

развенчала е производна форма на развенчая (мин. деят. св. прич. ж. р.).