развенчал

Речник на българския език

1. развенчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развенчал е производна форма на развенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развенчал — мин. деят. св. прич. м. р.

развенчал е производна форма на развенчая (мин. деят. св. прич. м. р.).