развенчаело е

Речник на българския език

1. развенчаело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развенчаело е е производна форма на развенчая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).