развенчаело

Речник на българския език

1. развенчаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развенчаело е производна форма на развенчая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развенчаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развенчаело е производна форма на развенчая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).