развел

Речник на българския език

1. развел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развел е производна форма на разведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развел — мин. деят. св. прич. м. р.

развел е производна форма на разведа (мин. деят. св. прич. м. р.).