развеех

Речник на българския език

1. развеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

развеех е производна форма на развея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. развеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

развеех е производна форма на развея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. развеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

развеех е производна форма на развея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).