разбягвало е

Речник на българския език

1. разбягвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбягвало е е производна форма на разбягвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбягвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбягвало е е производна форма на разбягвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбягвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбягвало е е производна форма на разбягвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).