разбягвал

Речник на българския език

1. разбягвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбягвал е производна форма на разбягвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбягвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбягвал е производна форма на разбягвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбягвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбягвал е производна форма на разбягвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбягвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбягвал е производна форма на разбягвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).