разбъркала

Речник на българския език

1. разбъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбъркала е производна форма на разбъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбъркала е производна форма на разбъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбъркала е производна форма на разбъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбъркала е производна форма на разбъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).