разбърка

Речник на българския език

1. разбърка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбърка е производна форма на разбъркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбърка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбърка е производна форма на разбъркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбърка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбърка е производна форма на разбъркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).