разбързвало

Речник на българския език

1. разбързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбързвало е производна форма на разбързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбързвало е производна форма на разбързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбързвало е производна форма на разбързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбързвало е производна форма на разбързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).