разбързало

Речник на българския език

1. разбързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбързало е производна форма на разбързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбързало е производна форма на разбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбързало е производна форма на разбързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбързало е производна форма на разбързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).