разбърборело

Речник на българския език

1. разбърборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбърборело е производна форма на разбърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбърборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбърборело е производна форма на разбърборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).