разбутахте

Речник на българския език

1. разбутахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разбутахте е производна форма на разбутам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разбутахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разбутахте е производна форма на разбутам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).