разбутал е

Речник на българския език

1. разбутал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбутал е е производна форма на разбутам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбутал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбутал е е производна форма на разбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбутал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбутал е е производна форма на разбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).