разбутало е

Речник на българския език

1. разбутало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбутало е е производна форма на разбутам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбутало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбутало е е производна форма на разбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбутало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбутало е е производна форма на разбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).