разбутала

Речник на българския език

1. разбутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбутала е производна форма на разбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбутала е производна форма на разбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбутала е производна форма на разбутам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбутала е производна форма на разбутам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).