разбуняше

Речник на българския език

1. разбуняше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разбуняше е производна форма на разбуням (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разбуняше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разбуняше е производна форма на разбуням (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).