разбуняхте

Речник на българския език

1. разбуняхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разбуняхте е производна форма на разбуням (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разбуняхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разбуняхте е производна форма на разбуням (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).