разбуняха

Речник на българския език

1. разбуняха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбуняха е производна форма на разбуням (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбуняха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разбуняха е производна форма на разбуням (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).