разбунят

Речник на българския език

1. разбунят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбунят е производна форма на разбуням (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбунят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбунят е производна форма на разбуня (сег. вр., 3 л., мн. ч.).