разбунял съм

Речник на българския език

1. разбунял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунял съм е производна форма на разбуням (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунял съм е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунял съм е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).