разбунял си

Речник на българския език

1. разбунял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунял си е производна форма на разбуням (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунял си е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунял си е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).