разбунял е

Речник на българския език

1. разбунял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунял е е производна форма на разбуням (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунял е е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунял е е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).