разбуняло си

Речник на българския език

1. разбуняло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуняло си е производна форма на разбуням (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбуняло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуняло си е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбуняло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбуняло си е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).