разбуняло

Речник на българския език

1. разбуняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуняло е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбуняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуняло е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбуняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбуняло е производна форма на разбуням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбуняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбуняло е производна форма на разбуням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).