1. разбунял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбунял е производна форма на разбуням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. разбунял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбунял е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. разбунял — мин. деят. св. прич. м. р.
разбунял е производна форма на разбуням (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. разбунял — мин. деят. несв. прич. м. р.
разбунял е производна форма на разбуням (мин. деят. несв. прич. м. р.).