разбунил съм

Речник на българския език

1. разбунил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунил съм е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунил съм е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).