разбунил е

Речник на българския език

1. разбунил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунил е е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунил е е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).