разбунило съм

Речник на българския език

1. разбунило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбунило съм е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбунило съм е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).