разбунило си

Речник на българския език

1. разбунило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбунило си е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбунило си е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).