разбунило е

Речник на българския език

1. разбунило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунило е е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунило е е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).