разбунила съм

Речник на българския език

1. разбунила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разбунила съм е производна форма на разбуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разбунила съм е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).